Състав на ВАС постановява, че чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост се тълкува ограничително
и осъждането се вписва в свидетелството за съдимост само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането.
При установена настъпила реабилитация по право за всички осъждания те не следва да се отразяват в свидетелството за съдимост.
Върховните съдии приемат в Решение № 1359 от 01.02.2017 г. по адм. д. № 440/2016, че свидетелството за съдимост е официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия при условията на безспорна съдебна администрация по ред, определен в Наредба № 8, за наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от НК.
Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от Наредба № 8. Не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8.
Само на основание чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията.
Правото на преценка на председателя на съда при издаване на свидетелството за съдимост е ограничено от изискването в тази разпоредба осъждането да се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от него.