Понятието увреждане е регламентирано в Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана, обнародвана и влязла в сила за Република България, както и в Закона за интеграция на хората с увреждания.
Правото на здравни грижи на граждани е гарантирано от Конституцията и законите на страната, поради което попада в обхвата на забраната на чл. 6, ал. 1 ЗЗДискр.
Имайки предвид тези основни положения, състав на ВАС приема, че е недопустимо да се извършва дискриминация по признак увреждане.
Така когато група хора с увреждания, вследствие на болест, които имат право на здравни услуги и достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване, но този достъп е отказан от държавен орган, ирелевантно за законосъобразността на отказа е, че част от хората реално не се нуждаят от лечение.
Съдът постановява, че щом в тази група има хора, нуждаещи се от своевременно и качествено лечение, което им е отказано от министъра на здравеопазването, по този начин е извършена дискриминация.
С оглед на това в Решение № 438 от 13.01.2017 г. по адм. д. № 9239/2015 ВАС установява, че подобен отказ от лечение, който дискриминира определен кръг от лица, е нарушение на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и подлежи на отмяна от Комисията за защита от дискриминация.